Автор: Майк Бартлет
Превод: Веселин Димов
Постановка: Васил Василев
Сценография: Николай Димитров
Музика: Милен Апостолов
Костюми: Константин Вълков
Участват: Ани Вълчанова, Надя Дердерян

В периметър от една пряка около апартамента в Излингтън, Лондон, в който Джордж Оруел е написал романа „1984“, днес има 39 камери, поставени от органите на реда и вероятно още десетки подобни устройства инсталирани от граждани за неприкосновеността на домовете им. Изчислено е, че в британската столица човек попада под прицела на 350 обектива в рамките на своето ежедневие. Но къде е границата между сигурността и намесата в личното пространство?

Немалко фирми следят изкъсо действията на своите служители именно с помощта на такава електроника. Това, разбира се, е за да се контролира ефективността на всеки в трудовата му среда по веригата на производствената линия, което напомня на Чаплиновите „Модерни времена“, нали? Е, модерните времена настъпиха. Те са днес. Те са абсурдно-комични, но в нелепостта им прозира и сянката на нещо наистина зловещо.

Пиесата отразява английското съвремие, но без съмнение, такива практики се разпростират навсякъде по света, а също и у нас. И какво се случва, когато те започнат да диктуват живота ни, дори когато не сме на работа? Дори интимните ни отношения? Какво се случва, ако се окаже, че най-съкровените ни чувства могат да попречат на потока от постоянно растящи продажби на една международна корпорация? Че трябва да направим избор между любовта и кариерата си? Може би си мислите, че отговорът тук е ясен? Но сигурни ли сте?