„Това е“
художествен проект по повод липсата на универсален модел
Д-р Гатев

залата ще бъде отворена само от 18 до 21.00 часа.
Откриване: 25 февруари, 18.30 часа

„Това е“ е съставен от няколко инсталации и анимирана фотография, които функционират заедно и подлагат на дебат теми в основата на взаимодействието между общество и изкуство.

Проектът коментира подмяната на:

неставащото с неставащо,
кавалетното с просто вятърничавото,
студена с топла светлина,
духовното, стойността – подменена, святото – подменено,
изборът между едно и друго,
подменен с избор между едното и същото с опаковка, без алтернатива, но и без от сетива да търси истинския избор, различното.

В един етап от развитието на западната цивилизация изкуството попада от храма директно в палата. От функция и фактор в култура на духа, то се постави в служба на културата на бита. Така не само неговата тема, сюжет и поетика се променят, променя се модалността на възприятието и отношението. Още тогава и по този начин започва подмяната, тя неизбежно се превръща фактически в основен халт в хронологията на Запада. Това е, вероятно, и пробойната, която оставя Европа като културен проект овакантена, куха. Историческият процес на подмяната обрича тази цивилизация на липса на визия, на модел, заради отсъствието на човека от нея. В европейската култура, в западното изкуство е пренаселено с образи и отражения, проекции, сенки и проявления, но го няма човека като носител на стойността, на духовното. Като негов център.

Измежду мантрите на обикновения потънал в унеса на последните цикли на историята човек се завъртя либералното безгрижие. Освобождаването на съвестта, освобождаването от вина, заеха основни роли. Като в терапевтична сесия на макро ниво образите избавиха Европа от кошмарите й, едновременно с това от ролята й, от отговорност, от отчет.

Ето че отново поставяме въпрос извън приличното: Къде в културата е изкуството? Какви визуални проблеми решава, след като не може да решава други? Може ли всичко да е вярно и да я няма алтернативата, либералното „да=не“. Може ли да няма алтернатива на стойността, на верификацията…? Всичко („да=не“) е позволено, става, може, минава, защо? Решава ли се през видимото нещо съществено?

Д-р Гатев / Й. Панчев