Автор: по Мате Матишич
Режисьор: Димитър Илиев
Сценография и костюми: Елис Вели
Музика: Стефан Филипов
Музика: Радослав Шуранов
Участват: Румен Драганов, Петър Силви Петров, Емил Байкушев, Илиан Нонов

Поет и алкохолик с обща емигрантска съдба попадат в трагикомични ситуации с черно чувство за хумор. Спектакълът представя живота на двама емигранти, които се опитват да надхитрят системата на една чужда страна, та дори и самата смърт. Пътят е един единствен - да пропътуват разстоянието от Германия до Хърватия не къде да е, а в ковчег. Двамата се опитват да сбъднат мечтата за бленуван и спокоен живот в собствената си родина, но са поставени на ръба на провала. Това е история за „Балканския човек“, за който малкото не може да бъде достатъчно.

Цинцо и Мaринко са двама гастарбайтери, работещи в Мюнхен. Поради мизерията, нищетата и страха, в който те са принудени да живеят и работят, Цинцо решава да измисли гениален план, като инсценира смъртта си и пропътува пътя от Мюнхен до Хърватия, затворен в ковчег. Неговата идея е, след като „умре“, Германия да отпусне пенсия по смърт на жена му (като вдовица), която е в Загреб.

Критичен момент в идеята на Цинцо настъпва, когато поръчаният ковчег, пристигайки в квартирата му, се оказва къс и тесен. Маринко - самотен алкохолик, страдащ от епилепсия, е единственият приятел на Цинцо и само той знае за неговия замисъл. Маринко е поставен пред тежката дилема да остане сам завинаги в непозната страна без приятел или да се отдаде на изпълнението на плана. Но комичният обрат на събитията ни отвежда до момента, в който Маринко разбира, че е станала огромна грешка и въпросният ковчег няма да пътува за Хърватия, а за Турция. Оказва се, че към Хърватия пътува друг ковчег с друг мъртвец, заради объркване от страна на погребалната агенция. Жената на Цинцо е на път да посрещне мъртвец на име Абдул. Гробарите вече пристигат в квартирата и изнасят ковчега…