Местността Деяница, покрита с пъстър килим от уханни треви, както се пее в песента на Велин Павлов:и цветчета сини, стръкове малини, смърчове и хвойни и ели вековни! А погледнеш ли към равнината, в ясно време погледът ти стига, чак отвъд Дунава, та до Карпатите! Душата ти се рее из необятната шир, с очи изпиваш неземните красоти! Тук се е родила мома Деяна, тук осъзнаваме, колко сме малки и същевременно, усещаме свободата на мисълта и с насълзени от умиление очи прекланяме глава пред величие
Страхотен яозвир, тук времето е спряло. Няма хора, имаш чувството, че си на края на света.
Много приятно местенце, бяхме се разположили на реката, която се влива в Язовира. Има полегати полянки точно до водата, която не е бърза и не е шумно.