Разкажи ни твоето пътешествие
№1
Новоселски манастир "Св. Троица" - Априлци
От автора:
Благодарение на множеството табели и на навигацията, няма как да се сбърка пътя до този стар манастир, който в момента е действащ. За съжаление не успяхме да го разгледаме, нито да влезем в църквата, тъй като кипеше строителна дейност. Сблъскахме се с няколко чуждестранни туристи, които бяха видимо недоволни, че дори няма кой да им обърне внимание и да им каже две приказки за светата обител. Обходихме с поглед сравнително големия двор на манастира, поснимахме се на фона на строителната площадка, запечатахме на лента портата на храма и ето ни отново по колите, към следващото предизвикателство. Което всъщност се оказа не чак толкова леко, колкото предполагахме.
Благодарение на множеството табели и на навигацията, няма как да се сбърка пътя до този стар манастир, който в момента е действащ. За съжаление не успяхме да го разгледаме, нито да влезем в църквата, тъй като кипеше строителна дейност. Сблъскахме се с няколко чуждестранни туристи, които бяха видимо недоволни, че дори няма кой да им обърне внимание и да им каже две приказки за светата обител. Обходихме с поглед сравнително големия двор на манастира, поснимахме се на фона на строителната площадка, запечатахме на лента портата на храма и ето ни отново по колите, към следващото предизвикателство. Което всъщност се оказа не чак толкова леко, колкото предполагахме.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№2
Екопътека "По стъпките на балканджиите" - Априлци
От автора:
Поемаме по стъпките на екопътеката с надеждата за час-два да зърнем в далечината красивото Видимско пръскало и да се полюбуваме на величието му. Да, ама не, казали хората. Предвидихме, че може би с две деца на по две години, преходът няма да е никак лесен, но тъй като може да се каже, че имаме сравнително богат опит в носенето на врат по баирите, това не ни попречи. Но само през първите 2 часа. Пътеката е изключително приятна за разходка, природата те омагьосва с величието и спокойствието си. Вие се покрай реката и открива страхотни гледки. След весело щракане с апарата, смешни физиономии, няколко пъти спиране под дърветата, защото децата са гладни, така и не успявахме да зърнем отникъде величественото пръскало. И как да успеем, като се оказа, че пътят до там в посока далеч не е един час, както предвидливо се бяхме информирали. Хубавото е, че срещнахме баба и внук, руснаци, но криво-ляво успяхме да се разберем. Те ни зарадваха, че ни чака още час и половина, докато стигнем до поляната, от която се открива чаканата гледка. Наложи се този път да се предадем и да поемем пътя наобратно. Разходката все пак беше незаменима. Пътеката е маркирана, обособени за кътчета за отдих. Най-пленително за мен беше водата и постоянният й шепот навсякъде около нас.
Поемаме по стъпките на екопътеката с надеждата за час-два да зърнем в далечината красивото Видимско пръскало и да се полюбуваме на величието му. Да, ама не, казали хората. Предвидихме, че може би с две деца на по две години, преходът няма да е никак лесен, но тъй като може да се каже, че имаме сравнително богат опит в носенето на врат по баирите, това не ни попречи. Но само през първите 2 часа. Пътеката е изключително приятна за разходка, природата те омагьосва с величието и спокойствието си. Вие се покрай реката и открива страхотни гледки. След весело щракане с апарата, смешни физиономии, няколко пъти спиране под дърветата, защото децата са гладни, така и не успявахме да зърнем отникъде величественото пръскало. И как да успеем, като се оказа, че пътят до там в посока далеч не е един час, както предвидливо се бяхме информирали. Хубавото е, че срещнахме баба и внук, руснаци, но криво-ляво успяхме да се разберем. Те ни зарадваха, че ни чака още час и половина, докато стигнем до поляната, от която се открива чаканата гледка. Наложи се този път да се предадем и да поемем пътя наобратно. Разходката все пак беше незаменима. Пътеката е маркирана, обособени за кътчета за отдих. Най-пленително за мен беше водата и постоянният й шепот навсякъде около нас.
Съвет:
Предвидете около 4 часа в посока, за да сте сигурни, че ще успеете да зърнете Видимското Пръскало. Пътеката не е трудна, почти през цялото време е равна и минава през гората, така че слънчевите лъчи не те изгарят. И все пак е хубаво да бъдете с подходящи затворени и нехлъзгащи се обувки. А по възможност и без деца, които вървят само през първите два часа от разходката.
Предвидете около 4 часа в посока, за да сте сигурни, че ще успеете да зърнете Видимското Пръскало. Пътеката не е трудна, почти през цялото време е равна и минава през гората, така че слънчевите лъчи не те изгарят. И все пак е хубаво да бъдете с подходящи затворени и нехлъзгащи се обувки. А по възможност и без деца, които вървят само през първите два часа от разходката.
Планирано време: от 4 до 8 часа
От Опознай.bg:
От потребителите:
№3
Водопад "Скока" - Калейца
От автора:
Заредени с нови сили и все още невидяли нито един водопад, се отправяме към село Калейца, в близост до гр.Троян. Пътят преминава през цялото село, което не е никак малко, но сякаш оставя впечатление, че местните много не ги е грижа за него. Неподдържани улици, затворени магазинчета, много изоставени къщи и почти не се мярка жива душа по улиците. А може и просто да сме уцелили такъв ден, знам ли. Ще се върнем отново някой ден, за да проверим.
До водопад Скока се стига доста лесно. Колата оставихме на асфалтовия път и последвахме табелата, обозначаваща забележителността. Черният път до местността е равен и лесен за преминаване. На площадката с информационните табели се открива и гледката съм самия водопад, оттам малка и леко стръмна пътечка води над него. Изградена е стълба, дървена и не особено сигурна, по която при голямо желание и оптимизъм, можете да слезете до вира, в който падат водите на Скока. Дори е обособена нещо като площадка, от която се скача във вира с дълбочина 4 метра. Много спокойно и приятно място, освежаващи гледки и прекрасни места за снимки, разбира се. От табелите разбираме, че малко по-нагоре от Скока се намира и друг по-малък водопад, а на няколко метра след него и лечебен извор. Мъжката част от групата отиде да проучи терена, докато ние хвърляме камъчета с децата във водата и отново им пълним коремите с някаква храна... Явно сред природата гладът идва значителни по-бързо. Връщат се нашите герои и ни носят снимки на находките, които са открили по пътя, а именно черни малки и дебели змийчета, които заплашително са съскали около пътеката. Едно беше фотографирано, но както разбрахме са били няколко. Това бързо ни отказа да стигнем до следващото водопадче и извора. С голи крака нямаше да бъде добра идея. По-късно се оказа, че това са били гущери слепоци и явно въобще не са съскали, опитвайки се да нападнат и разчленят нашите господа, но все пак...
Заредени с нови сили и все още невидяли нито един водопад, се отправяме към село Калейца, в близост до гр.Троян. Пътят преминава през цялото село, което не е никак малко, но сякаш оставя впечатление, че местните много не ги е грижа за него. Неподдържани улици, затворени магазинчета, много изоставени къщи и почти не се мярка жива душа по улиците. А може и просто да сме уцелили такъв ден, знам ли. Ще се върнем отново някой ден, за да проверим.
До водопад Скока се стига доста лесно. Колата оставихме на асфалтовия път и последвахме табелата, обозначаваща забележителността. Черният път до местността е равен и лесен за преминаване. На площадката с информационните табели се открива и гледката съм самия водопад, оттам малка и леко стръмна пътечка води над него. Изградена е стълба, дървена и не особено сигурна, по която при голямо желание и оптимизъм, можете да слезете до вира, в който падат водите на Скока. Дори е обособена нещо като площадка, от която се скача във вира с дълбочина 4 метра. Много спокойно и приятно място, освежаващи гледки и прекрасни места за снимки, разбира се. От табелите разбираме, че малко по-нагоре от Скока се намира и друг по-малък водопад, а на няколко метра след него и лечебен извор. Мъжката част от групата отиде да проучи терена, докато ние хвърляме камъчета с децата във водата и отново им пълним коремите с някаква храна... Явно сред природата гладът идва значителни по-бързо. Връщат се нашите герои и ни носят снимки на находките, които са открили по пътя, а именно черни малки и дебели змийчета, които заплашително са съскали около пътеката. Едно беше фотографирано, но както разбрахме са били няколко. Това бързо ни отказа да стигнем до следващото водопадче и извора. С голи крака нямаше да бъде добра идея. По-късно се оказа, че това са били гущери слепоци и явно въобще не са съскали, опитвайки се да нападнат и разчленят нашите господа, но все пак...
Съвет:
И на това място е хубаво да бъдете със затворени обувки, обособени са места за отдих, така че една пържолка и една биричка със сигурност биха били от полза на тези, които не шофират.
И на това място е хубаво да бъдете със затворени обувки, обособени са места за отдих, така че една пържолка и една биричка със сигурност биха били от полза на тези, които не шофират.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№4
Природонаучен музей - Черни Осъм
От автора:
Последната спирка от двудневния маршрут е Природонаучния музей в село Черни Осъм. Само на няколко километра от Троянския манастир, който сме посещавали преди години, е сгушено и селцето. Пътят до там е поддържан и живописен. Информационни табели ни посрещат още на входа на Черни Осъм. Още преди да сме стигнали до вратите на сградата обикаляме няколко пъти двора, дивим се на реката, чиито води се спускат в близост и най-после влизаме. Посреща ни любезна жена, която отговаря на всички въпроси, които изникват в съзнанието ни, особено на тези, зададени от малките ни придружители. Музеят предлага голямо разнообразие от животински видове. Информация тук също не липсва и тези, които са по-заинтересувани, могат да обогатят личната си колекция от знания в това направление. Обикаляме дружно и двата етажа, спираме се по няколко пъти на всички видове буболечки, пеперуди и змии и се измъкваме от приказния животински свят с надежда, че децата са достатъчно изморени, за да спят, а ние да се препичаме на слънце и спокойствие в двора. Уви, те бяха на друго мнение...
Последната спирка от двудневния маршрут е Природонаучния музей в село Черни Осъм. Само на няколко километра от Троянския манастир, който сме посещавали преди години, е сгушено и селцето. Пътят до там е поддържан и живописен. Информационни табели ни посрещат още на входа на Черни Осъм. Още преди да сме стигнали до вратите на сградата обикаляме няколко пъти двора, дивим се на реката, чиито води се спускат в близост и най-после влизаме. Посреща ни любезна жена, която отговаря на всички въпроси, които изникват в съзнанието ни, особено на тези, зададени от малките ни придружители. Музеят предлага голямо разнообразие от животински видове. Информация тук също не липсва и тези, които са по-заинтересувани, могат да обогатят личната си колекция от знания в това направление. Обикаляме дружно и двата етажа, спираме се по няколко пъти на всички видове буболечки, пеперуди и змии и се измъкваме от приказния животински свят с надежда, че децата са достатъчно изморени, за да спят, а ние да се препичаме на слънце и спокойствие в двора. Уви, те бяха на друго мнение...
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
Заключение от автора:
Въпреки че не успяхме да видим два от обектите, на които бяхме посветили времето си, останахме очаровани от прекрасната природа. Запечатахме незаменими спомени и емоции и със сигурност ще покорим всички върхове в околността, ще запалим свещичка в манастира Света Троица и най-после ще стигнем до заветното Видимско Пръскало. Очаквай ни скоро, гр. Априлци!
Въпреки че не успяхме да видим два от обектите, на които бяхме посветили времето си, останахме очаровани от прекрасната природа. Запечатахме незаменими спомени и емоции и със сигурност ще покорим всички върхове в околността, ще запалим свещичка в манастира Света Троица и най-после ще стигнем до заветното Видимско Пръскало. Очаквай ни скоро, гр. Априлци!
Коментари · 2
Коментирай
1000 символа
Макар че, този път бяхме решили да си починем от екстремните разходки и да събираме слънчеви лъчи покрай басейна, все пак не се сдържахме и набързо преминахме на катерещ режим. Като за начало се опитахме да разгледаме Новоселския девически манастир Света Троица в гр. Априлци. Следващата ни дестинация бе Видимското пръскало, с което приключи първия не много успешен ден от разходката. Затова с нови сили и доста по-оптимистично настроени на следващия ден се отправихме към село Калейца и водопад Скока, а между другото посетихме и отдавна набелязания Природонаучен музей в село Черни Осъм.
Планина За двойки За деца За компания За сам човек За уикенда