Разкажи ни твоето пътешествие
№1
Историческа местност Оборище – Панагюрищe
От автора:
Историческата местност Оборище се намира в планината Същинска Средна гора, на 1км северозападно от Панагюрище, на 88км от София, на 96км от Пловдив и на 59км от Пазарджик. Оборище е обявена за историческа местност в брой 52 на Държавен вестник от 1977г. Тук през 1876г се провежда първото в историята на България Велико народно събрание, на което се взема решение за обявяване на Априлското въстание. Целта на въстанието е да освободи българските земи от продължаващото пет века османско владичество.
Депутатите пристигат в Панагюрище още на 9-10 април 1876г, спазвайки пълна конспирация. Заседанията в местността Оборище продължават от 14 до 16 април. Надделява мнението, че въстанието трябва да има своя едноличен предводител и след бурни спорове правомощията се дават на българския революционер Георги Бенковски (1843–1876г). Делегатите вземат решение за повсеместно въстание и избират комисия, която разработва план за бъдещата революция.
Всяка година на 2 май в историческата местност се провеждат национални чествания. Първото мероприятие на Оборище е организирано през месец април 1886г по повод 10-годишнината от Априлското въстание. На това честване, на мястото на събранието, е поставен голям гранитен каменен кръст. През 1928г в местността е издигнат сегашният паметник. Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание е открит паметен знак (мраморна плоча) с послание към бъдещите поколения българи.
Историческата местност Оборище се намира в планината Същинска Средна гора, на 1км северозападно от Панагюрище, на 88км от София, на 96км от Пловдив и на 59км от Пазарджик. Оборище е обявена за историческа местност в брой 52 на Държавен вестник от 1977г. Тук през 1876г се провежда първото в историята на България Велико народно събрание, на което се взема решение за обявяване на Априлското въстание. Целта на въстанието е да освободи българските земи от продължаващото пет века османско владичество.
Депутатите пристигат в Панагюрище още на 9-10 април 1876г, спазвайки пълна конспирация. Заседанията в местността Оборище продължават от 14 до 16 април. Надделява мнението, че въстанието трябва да има своя едноличен предводител и след бурни спорове правомощията се дават на българския революционер Георги Бенковски (1843–1876г). Делегатите вземат решение за повсеместно въстание и избират комисия, която разработва план за бъдещата революция.
Всяка година на 2 май в историческата местност се провеждат национални чествания. Първото мероприятие на Оборище е организирано през месец април 1886г по повод 10-годишнината от Априлското въстание. На това честване, на мястото на събранието, е поставен голям гранитен каменен кръст. През 1928г в местността е издигнат сегашният паметник. Във връзка със 100-годишнината от Априлското въстание е открит паметен знак (мраморна плоча) с послание към бъдещите поколения българи.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№2
Исторически музей - Панагюрище
От автора:
Историческият музей в Панагюрище е създаден възоснова на музейна сбирка, открита през м. май 1943г в читалище "Виделина".
През 1964г специално за музея е построена двуетажна музейна сграда и макет на възрожденска чаршия. През 1986 година се оформя музеен ансамбъл, който освен централната сграда включва и: Дудековата къща; Джуновата къща; Синята Хаджидимитрова къща; Тутевата къща; Лековата къща и др.
Историческият музей има следните отдели: Археология, Етнография, Българските земи ХV-ХІХв, Нова и най-нова история и Природа.
Историческият музей в Панагюрище е създаден възоснова на музейна сбирка, открита през м. май 1943г в читалище "Виделина".
През 1964г специално за музея е построена двуетажна музейна сграда и макет на възрожденска чаршия. През 1986 година се оформя музеен ансамбъл, който освен централната сграда включва и: Дудековата къща; Джуновата къща; Синята Хаджидимитрова къща; Тутевата къща; Лековата къща и др.
Историческият музей има следните отдели: Археология, Етнография, Българските земи ХV-ХІХв, Нова и най-нова история и Природа.
Съвет:
Работно време:
Без почивен ден от 9:30 ч. - 17:00 ч.
Всеки понеделник - санитарен полуден до 12.30 ч.
Музеят не работи на 1 януари, 24 и 25 декември
Попитайте за комбиниран билет за вход на повече от 1 обект, който е по-изгоден.
Работно време:
Без почивен ден от 9:30 ч. - 17:00 ч.
Всеки понеделник - санитарен полуден до 12.30 ч.
Музеят не работи на 1 януари, 24 и 25 декември
Попитайте за комбиниран билет за вход на повече от 1 обект, който е по-изгоден.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№3
Паметник на Райна Княгиня - Панагюрище
От автора:
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. Тя е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стояно в в Записки по българските въстания.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята "Автобиография", излязла най-напред на руски език. Едва през 1934г е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Имат 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен - всички стават офицери в Българската армия. Райна осиновява и едно момиченце — Гина.
Райна Княгиня - славната учителка и революционерка от Панагюрище умира 61-годишна на 29 юли 1917г.
Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, известна като Райна Княгиня, е родена на 18 януари през 1856 г. в Панагюрище. Тя е българска учителка, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание.
След Априлското въстание е заловена от турците и подложена на тежки страдания: бита, малтретирана многократно и оставена на хляб и вода повече от месец в Пловдивския затвор. За участието ѝ във въстанието и последвалия затвор разказва Захари Стояно в в Записки по българските въстания.
След намесата на европейските дипломати, Райна е освободена и изпратена да учи в Москва. Там учи три години медицина и става акушерка - първата дипломирана акушерка в България. Написва своята "Автобиография", излязла най-напред на руски език. Едва през 1934г е преведена на български, като това е първата книга върху Априлското въстание. В Москва Райна успява да уреди чрез жените от Дамския благотворителен комитет възпитанието на 32 панагюрски сирачета, сред които е и по-малкият ѝ брат.
Райна Футекова е поканена от митрополит Климент за учителка в Търново. Три години по-късно тя се връща в Панагюрище, омъжва се за Васил Дипчев, който е кмет на града. Имат 5-има синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен - всички стават офицери в Българската армия. Райна осиновява и едно момиченце — Гина.
Райна Княгиня - славната учителка и революционерка от Панагюрище умира 61-годишна на 29 юли 1917г.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№4
Къща-музей "Райна Княгиня" - Панагюрище
От автора:
Едно от най-посещаваните места в Панагюрище е къщата-музей на Райна Футекова - главна учителка в девическото училище, която е само на 20 години, когато шие главното знаме на въстаниците. 22 април 1876 - деня на освещаването му, по желание на гражданите тя повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя и револвер.
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
Едно от най-посещаваните места в Панагюрище е къщата-музей на Райна Футекова - главна учителка в девическото училище, която е само на 20 години, когато шие главното знаме на въстаниците. 22 април 1876 - деня на освещаването му, по желание на гражданите тя повежда тържествената процесия, възседнала отбран кон, препасана със сабя и револвер.
За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена — копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.
Съвет:
Работно време:
Всеки ден - 9:30ч. - 17:30 ч. (без почивен ден)
Музеят не работи на 1 януари, първият ден на Великден, 24 и 25 декември
За възрастни - 2.00 лв.
За учащи и пенсионери – 1.00 лв.
Адрес: ул. "Райна Княгиня" №26
Работно време:
Всеки ден - 9:30ч. - 17:30 ч. (без почивен ден)
Музеят не работи на 1 януари, първият ден на Великден, 24 и 25 декември
За възрастни - 2.00 лв.
За учащи и пенсионери – 1.00 лв.
Адрес: ул. "Райна Княгиня" №26
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№5
Лековата къща-музей - Панагюрище
От автора:
Лековата къща е построена след Кримската война и е изографисана през 1873 година. Собственикът й, богат търговец, е революционен деец и участник в Априлското въстание. Наред с историческата стойност, Лековата къща е и ценен, уникален паметник на възрожденската архитектура. Изключителната стенописна украса отвътре и отвън на сградата е изпълнена от местния автор Иван Зографов. В приемния салон впечатлява един изключителен стенопис – "Колелото на живота". В неговите персонажи и символи е отразена ценностната система на българите от това време, представите им за окръжаващия ги свят, разбиранията им за професионална, житейска и социална реализация. Потопен във вечния кръговрат на природата, жизненият цикъл на човешкото съществуване започва през зимата и преминава в паралел с природните сезони.
Лековата къща е построена след Кримската война и е изографисана през 1873 година. Собственикът й, богат търговец, е революционен деец и участник в Априлското въстание. Наред с историческата стойност, Лековата къща е и ценен, уникален паметник на възрожденската архитектура. Изключителната стенописна украса отвътре и отвън на сградата е изпълнена от местния автор Иван Зографов. В приемния салон впечатлява един изключителен стенопис – "Колелото на живота". В неговите персонажи и символи е отразена ценностната система на българите от това време, представите им за окръжаващия ги свят, разбиранията им за професионална, житейска и социална реализация. Потопен във вечния кръговрат на природата, жизненият цикъл на човешкото съществуване започва през зимата и преминава в паралел с природните сезони.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№6
Тракийска гробница (Жаба могила) – Стрелча
От автора:
Жаба могила е най-голямата сред 300-те могили в землището на град Стрелча и е една от най-големите на територията на България с диаметър 90 м. и височина 20 м. Жаба могила е уникален тракийски култов комплекс-хероон с гробница-мавзолей и светилище-храм. Тя е част от център на тракийското племе беси, който V-ІVв. Пр. Хр.
Жаба могила е куполна гробница. Тя има два етапа на използване. През първия етап тя е гробница-мавзолей-жилище на знатен тракиец, отворена за посещение и поклонение. Състой се от две камери (кръгла и правоъгълна) и тясно предверие. Двете камери и фасадата са изградени от големи, майсторски издялани каменни блокове. Фасадата на гробницата е добре обмислена и прецизно изпълнена.
При втория етап от използването на гробницата е извършено погребение на знатен тракиец, може би вожд или владетел, заедно с неговата колесница четириколка. След извършеното погребение входът на гробницата е затворен чрез голямо каменно струпване. Пред фасадата на гробницата стои колесницата с впрегнатите в нея два коня, както и този на водача на погребалното шествие.
При разчистване на каменното струпване са открити останките на колесницата четириколка. Конете са били убити на място и скелетите им са разположени с краката един към друг в пълна симетрия.
Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните откривателят Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в жаба могила. Това му дава основания да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено от Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско.
Днес голяма част от експонатите, намерени при разкопките на Жаба могила, се съхраняват в Историческия музей в Стрелча.
Отворена за посещение е гробницата мавзолей.
Жаба могила е най-голямата сред 300-те могили в землището на град Стрелча и е една от най-големите на територията на България с диаметър 90 м. и височина 20 м. Жаба могила е уникален тракийски култов комплекс-хероон с гробница-мавзолей и светилище-храм. Тя е част от център на тракийското племе беси, който V-ІVв. Пр. Хр.
Жаба могила е куполна гробница. Тя има два етапа на използване. През първия етап тя е гробница-мавзолей-жилище на знатен тракиец, отворена за посещение и поклонение. Състой се от две камери (кръгла и правоъгълна) и тясно предверие. Двете камери и фасадата са изградени от големи, майсторски издялани каменни блокове. Фасадата на гробницата е добре обмислена и прецизно изпълнена.
При втория етап от използването на гробницата е извършено погребение на знатен тракиец, може би вожд или владетел, заедно с неговата колесница четириколка. След извършеното погребение входът на гробницата е затворен чрез голямо каменно струпване. Пред фасадата на гробницата стои колесницата с впрегнатите в нея два коня, както и този на водача на погребалното шествие.
При разчистване на каменното струпване са открити останките на колесницата четириколка. Конете са били убити на място и скелетите им са разположени с краката един към друг в пълна симетрия.
Когато изучава предметите от прочутото Панагюрско съкровище, върху един от ритоните откривателят Георги Китов забелязва изображение на точно такава сграда с украса, каквато е гробницата в жаба могила. Това му дава основания да твърди, че Панагюрското съкровище не е внесено от Тракия отвън и не изобразява обсадата на Тива, каквато е традиционната хипотеза, а е тракийско.
Днес голяма част от експонатите, намерени при разкопките на Жаба могила, се съхраняват в Историческия музей в Стрелча.
Отворена за посещение е гробницата мавзолей.
Съвет:
Работно Време:
Събота и Неделя от 9.30 ч. до 17.30 ч.
В делнични дни само със заявка от Исторически музей - Стрелча.
Работно Време:
Събота и Неделя от 9.30 ч. до 17.30 ч.
В делнични дни само със заявка от Исторически музей - Стрелча.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№7
Централен площад - Стрелча
От автора:
Централният площад на Стрелча - на него се читалище "Просвещение", както и сградата на общината, а също така и паметникът на Хан Аспарух, на Панайот Волов и на Васил Левски.
Паметникът на хан Аспарух е изграден и подарен на община Стрелча на 30 юли 2011 г. и официално открит по повод 1330 годишнината от създаването на българската държава по време на Празника на града. Изработката на паметника е реализирана в Монголия от монголска скулптурна група.
Паметникът на Панайот Волов в град Стрелча е построен в чест на революционера и се намира на градския площад носещ неговото име. Той е важна фигура от Българската история - организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и участник в Априлското въстание 1876г. Той е един от лидерите подготвили и вдигнали на въстание населението от Средногорието, сред които и Стрелча. За съжаление въстанието е жестоко потушено, като Стрелча пада сред първите.
Централният площад на Стрелча - на него се читалище "Просвещение", както и сградата на общината, а също така и паметникът на Хан Аспарух, на Панайот Волов и на Васил Левски.
Паметникът на хан Аспарух е изграден и подарен на община Стрелча на 30 юли 2011 г. и официално открит по повод 1330 годишнината от създаването на българската държава по време на Празника на града. Изработката на паметника е реализирана в Монголия от монголска скулптурна група.
Паметникът на Панайот Волов в град Стрелча е построен в чест на революционера и се намира на градския площад носещ неговото име. Той е важна фигура от Българската история - организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и участник в Априлското въстание 1876г. Той е един от лидерите подготвили и вдигнали на въстание населението от Средногорието, сред които и Стрелча. За съжаление въстанието е жестоко потушено, като Стрелча пада сред първите.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№8
Архитектурно-исторически резерват Копривщица
От автора:
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е единственият град-музей в България. Разположен е по долината река Тополница, в Средна гора. Неговата автентична възрожденска архитектура, музикални и танцови фолклорни фестивали привличат хиляди посетители от цял свят. Копривщица може да се похвали с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. Най-забележителни сред тях са къщите-музеи на писателите Любен Каравелов и Димчо Дебелянов, революционерите Тодор Каблешков и Георги Бенковски, абаджията Ненчо Ослеков и търговеца Петко Лютов. Тук се намират и над 40 старинни чешми от различни исторически периоди и няколко древни мостове.
Копривщица притежава тайнствено очарование, което се засилва с всяка крачка по тесните й калдъръмени улички. Тук времето сякаш е спряло в средата на 19 век. Очакват ви безброй китни възрожденски къщички, събрали в себе си чудни колекции от етнографски съкровища, стари оръжия, фина дърворезба, тъкани тъкани за бита и прелестни бродерии, народни носии и типични български бижута. Обърнете внимание на комините - колкото по-високи са те, толкова по-заможен е бил стопанинът.
На 20 април, на известния мост "Първа пушка" в гр. Копривщица е даден първият изстрел на бунта. След като в Панагюрище пристига вестта, че Копривщица е въстанала, ръководителите начело с. Бенковски и Панайот Волов (1850–1876г) обявяват Априлското въстание.
Архитектурно-исторически резерват Копривщица е единственият град-музей в България. Разположен е по долината река Тополница, в Средна гора. Неговата автентична възрожденска архитектура, музикални и танцови фолклорни фестивали привличат хиляди посетители от цял свят. Копривщица може да се похвали с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. Най-забележителни сред тях са къщите-музеи на писателите Любен Каравелов и Димчо Дебелянов, революционерите Тодор Каблешков и Георги Бенковски, абаджията Ненчо Ослеков и търговеца Петко Лютов. Тук се намират и над 40 старинни чешми от различни исторически периоди и няколко древни мостове.
Копривщица притежава тайнствено очарование, което се засилва с всяка крачка по тесните й калдъръмени улички. Тук времето сякаш е спряло в средата на 19 век. Очакват ви безброй китни възрожденски къщички, събрали в себе си чудни колекции от етнографски съкровища, стари оръжия, фина дърворезба, тъкани тъкани за бита и прелестни бродерии, народни носии и типични български бижута. Обърнете внимание на комините - колкото по-високи са те, толкова по-заможен е бил стопанинът.
На 20 април, на известния мост "Първа пушка" в гр. Копривщица е даден първият изстрел на бунта. След като в Панагюрище пристига вестта, че Копривщица е въстанала, ръководителите начело с. Бенковски и Панайот Волов (1850–1876г) обявяват Априлското въстание.
Съвет:
Цени на музейните обекти в Копривщица:
За възрастни, цената е 6 лева за обиколен билет или 4 лева за всеки музей по отделно. За ученици и студенти - 3 лева за обиколен билет или 2 лева за всеки отделен музей.
Беседа в произволно избран музей струва 5 лева. Беседа във всички музеи струва 20 лева.
Екскурзовод на български език, придружаващ група - 25 лева. На чужд език - 30 лева.
Работни езици - Руски, Английски, Френски.
С оглед да се запазят експонатите и интереса към музеите, снимането в тях е разрешено срещу заплащане. За любителски снимки и видео - 5 лева на музей.
Цени на музейните обекти в Копривщица:
За възрастни, цената е 6 лева за обиколен билет или 4 лева за всеки музей по отделно. За ученици и студенти - 3 лева за обиколен билет или 2 лева за всеки отделен музей.
Беседа в произволно избран музей струва 5 лева. Беседа във всички музеи струва 20 лева.
Екскурзовод на български език, придружаващ група - 25 лева. На чужд език - 30 лева.
Работни езици - Руски, Английски, Френски.
С оглед да се запазят експонатите и интереса към музеите, снимането в тях е разрешено срещу заплащане. За любителски снимки и видео - 5 лева на музей.
Планирано време: от 1 до 2 часа
От Опознай.bg:
№9
Kъща-музей Георги Бенковски - Копривщица
От автора:
В Копривщица, в родния дом на Гаврил Хлътев, познат на българите като Георги Бенковски, предводителят на легендарната хвърковата чета, е уреден скромен музей, посветен на революционера. Къщата е интересна със своята архитектура – тя е представител на типичната еснафска къща от времето на Възраждането, принадлежаща на средно заможен гражданин. Сградата е дървена и е построена през далечната 1831г. Там се пази един от уникалните експонати, останали от бурните дни на Априлското въстание – личната пушка на Бенковски, с която е стрелял срещу турците.
Къщата се намира на едноименната улица, а над нея през 1976г е построен паметник на великия български революционер. Стръмни стълби водят до паметника, който се извисява над целия град и открива прекрасна панорама към Копривщица.
В Копривщица, в родния дом на Гаврил Хлътев, познат на българите като Георги Бенковски, предводителят на легендарната хвърковата чета, е уреден скромен музей, посветен на революционера. Къщата е интересна със своята архитектура – тя е представител на типичната еснафска къща от времето на Възраждането, принадлежаща на средно заможен гражданин. Сградата е дървена и е построена през далечната 1831г. Там се пази един от уникалните експонати, останали от бурните дни на Априлското въстание – личната пушка на Бенковски, с която е стрелял срещу турците.
Къщата се намира на едноименната улица, а над нея през 1976г е построен паметник на великия български революционер. Стръмни стълби водят до паметника, който се извисява над целия град и открива прекрасна панорама към Копривщица.
Съвет:
Работно Време:
1 април до 30 октомври: Сряда-Неделя: 09.30-17:30ч
1 ноември до 31 март: Сряда-Неделя: 09.30-17:00ч
Работно Време:
1 април до 30 октомври: Сряда-Неделя: 09.30-17:30ч
1 ноември до 31 март: Сряда-Неделя: 09.30-17:00ч
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№10
Къща-музей "Лютова къща" - Копривщица
От автора:
Дом на Етнографският музей в град Копривщица е именно "Лютовата къща". Там може да видите забележителни експонати - предметите за бита, облекла, интериорни мебели, докарани от далечна Виена, които и до днес пресъздават буржоазната атмосфера на възрожденска Копривщица. Най-интересния експонат в музея е ароматизаторът-фонтан за освежаване на въздуха, намиращ се в салона на втория етаж на къщата. Невероятно красивата ѝ фасада и дърворезби, са я превърнали в един от запомнящите се символи на града.
Дом на Етнографският музей в град Копривщица е именно "Лютовата къща". Там може да видите забележителни експонати - предметите за бита, облекла, интериорни мебели, докарани от далечна Виена, които и до днес пресъздават буржоазната атмосфера на възрожденска Копривщица. Най-интересния експонат в музея е ароматизаторът-фонтан за освежаване на въздуха, намиращ се в салона на втория етаж на къщата. Невероятно красивата ѝ фасада и дърворезби, са я превърнали в един от запомнящите се символи на града.
Съвет:
Работно Време:
1 април до 30 октомври: Сряда-Неделя: 09.30-17:30ч
1 ноември до 31 март: Сряда-Неделя: 09.30-17:00ч
Работно Време:
1 април до 30 октомври: Сряда-Неделя: 09.30-17:30ч
1 ноември до 31 март: Сряда-Неделя: 09.30-17:00ч
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№11
Църква "Успение Богородично" - Копривщица
От автора:
От старата църква "Света Богородица", изгорена при кърджалийското нападение над Копривщица през 1810г, се е запазило едно обковано в сребро ръкописно евангелие от 1644г.
Сегашната сграда е вкопана отчасти в земята (поради ограниченията за височина, налагани от османските власти) трикорабна базилика с вътрешен балкон (женско отделение). Предполага се, че олтарната ѝ абсида е остатък от стария, опожарен храм. Върху външната стена на притвора има строителен надпис от 8 юли 1817г. Дърворезбеният иконостас от 1821 година според Асен Василиев силно наподобява по стил онзи в габровската църква "Свети Иван Предтеча" (1814г) и може би е дело на същия майстор-резбар – Георги от Видин. Иконите на свети Георги Победоносец (1837г), свети Евстатий (1838г) и Успение Богородично (1838г) са от Захарий Зограф, а тази на свети Иван Рилски (1838г) – от Йован Иконописец. Иконостасните икони рисува между 1893 и 1913г роденият в Галичник Иван Георгиев Спаовски. Стенописите в олтара са на самоковския живописец Спас Захариев.
В двора на църквата е гробът на поета, където вперила поглед в безкрая майката чака своя син "да се завърне в бащината къща...". Паметникът е станал символ на скърбящата, вечно чакаща майка.
От старата църква "Света Богородица", изгорена при кърджалийското нападение над Копривщица през 1810г, се е запазило едно обковано в сребро ръкописно евангелие от 1644г.
Сегашната сграда е вкопана отчасти в земята (поради ограниченията за височина, налагани от османските власти) трикорабна базилика с вътрешен балкон (женско отделение). Предполага се, че олтарната ѝ абсида е остатък от стария, опожарен храм. Върху външната стена на притвора има строителен надпис от 8 юли 1817г. Дърворезбеният иконостас от 1821 година според Асен Василиев силно наподобява по стил онзи в габровската църква "Свети Иван Предтеча" (1814г) и може би е дело на същия майстор-резбар – Георги от Видин. Иконите на свети Георги Победоносец (1837г), свети Евстатий (1838г) и Успение Богородично (1838г) са от Захарий Зограф, а тази на свети Иван Рилски (1838г) – от Йован Иконописец. Иконостасните икони рисува между 1893 и 1913г роденият в Галичник Иван Георгиев Спаовски. Стенописите в олтара са на самоковския живописец Спас Захариев.
В двора на църквата е гробът на поета, където вперила поглед в безкрая майката чака своя син "да се завърне в бащината къща...". Паметникът е станал символ на скърбящата, вечно чакаща майка.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№12
Къща-музей "Димчо Дебелянов" - Копривщица
От автора:
Родната къща на Димчо Дебелянов, днес превърната в музей, дарява вдъхновения на всеки, който прекрачи прага ѝ. Още на двора ще попаднете под прохладната вишнева сянка. В къщата може да се видят някои от личните вещи на поета, както и негови произведения. Родният дом на Димчо Дебелянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет. Оригиналът на надгробния паметник на поета след като е повреден, през 1969 г. е преместен от Църквата "Успение Богородично" в къщата-музей.
Родната къща на Димчо Дебелянов, днес превърната в музей, дарява вдъхновения на всеки, който прекрачи прага ѝ. Още на двора ще попаднете под прохладната вишнева сянка. В къщата може да се видят някои от личните вещи на поета, както и негови произведения. Родният дом на Димчо Дебелянов пази и до днес магията струяща от поезията на най-нежния български поет. Оригиналът на надгробния паметник на поета след като е повреден, през 1969 г. е преместен от Църквата "Успение Богородично" в къщата-музей.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№13
Паметник на Иван Танков – Боримечката - Клисура
От автора:
Монументът е изработен по случай 100-годишнината от Априлското въстание и е открит официално в един и същи ден с паметника на големия панагюрски герой Павел Бобеков. Скулптор и на двата монумента е Методи Измирлиев.
Иван Танков се включва с ентусиазъм в подготовката на въстанието и му е възложена нелеката задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местността Зли дол. Боримечката не е избран случайно за това задание. Смятало се е, че заради огромната си физическа сила той ще се справи сравнително лесно с него. Така се и оказва, 24-годишният исполин разполага "черешовата артилерия" на нейните позиции и я подготвя за бойни действия срещу турците. Именно той със своя гръмовен глас предупреждава населението на Клисура да не се страхува от гърмежите при изпробването на черешовите топчета. От същата позиция няколко дена по – късно Боримечката предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. По този начин Иван Танков остава завинаги в народната памет като един храбър юнак дръзнал да се опълчи срещу Османската империя.
Монументът е изработен по случай 100-годишнината от Априлското въстание и е открит официално в един и същи ден с паметника на големия панагюрски герой Павел Бобеков. Скулптор и на двата монумента е Методи Измирлиев.
Иван Танков се включва с ентусиазъм в подготовката на въстанието и му е възложена нелеката задача да разположи черешовите топчета на техните позиции в местността Зли дол. Боримечката не е избран случайно за това задание. Смятало се е, че заради огромната си физическа сила той ще се справи сравнително лесно с него. Така се и оказва, 24-годишният исполин разполага "черешовата артилерия" на нейните позиции и я подготвя за бойни действия срещу турците. Именно той със своя гръмовен глас предупреждава населението на Клисура да не се страхува от гърмежите при изпробването на черешовите топчета. От същата позиция няколко дена по – късно Боримечката предупреждава за настъпването на ордите на Тосун бей и приканва населението на Клисура да потърси спасение извън града. По този начин Иван Танков остава завинаги в народната памет като един храбър юнак дръзнал да се опълчи срещу Османската империя.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№14
Исторически музей - Клисура
От автора:
Сградата, в която се помещава Историческият музей на Клисура, е построена през 1925-1926г по повод 50-годишнина от Априлското въстание срещу османската власт (1876г). В продължение на 30 години жителите на града събирали пари за строежа на сградата, която да запази спомените от Априлското въстание. По случай 100-годишнината от въстанието, през 1976г е открита нова читалищна сграда и музейната сбирка е преместена в една от нейните зали.
Днес сбирките на Историческия музей са разположени на няколко етажа в сградата. Най-ценният експонат на музея е оригиналната камбана, с която на 20 април 1876г е обявено Априлското въстание. Целият втори етаж на музея разказва за участието на Клисура във въстанието. Изложени са дрехи, въоръжение на въстаниците, копие на знамето на въстаниците. Част от експонатите са свързани с отзвука на Априлското въстание в Европа и с Руско-турската война от 1877-1878г, която е освободителна за част от България. В приземието на музея е подредена малка художествена експозиция с платна на известни български художници. Картините са оригинални и са свързани с националноосвободителното движение срещу османската власт от XIXв.
Друга част от експозицията представя поминъка на клисурци - розопроизводство, скотовъдство, както и развитието на просветата в града. Специално място е отделено на изтъкнати българи, родени в Клисура, като основоположника на книгоиздаването в България Христо Данов (1828-1911г), политика Марко Балабанов (1837-1921г) и др. В обособения кът, посветен на Христо Данов, посетителите могат да видят личната му библиотека.
Сградата, в която се помещава Историческият музей на Клисура, е построена през 1925-1926г по повод 50-годишнина от Априлското въстание срещу османската власт (1876г). В продължение на 30 години жителите на града събирали пари за строежа на сградата, която да запази спомените от Априлското въстание. По случай 100-годишнината от въстанието, през 1976г е открита нова читалищна сграда и музейната сбирка е преместена в една от нейните зали.
Днес сбирките на Историческия музей са разположени на няколко етажа в сградата. Най-ценният експонат на музея е оригиналната камбана, с която на 20 април 1876г е обявено Априлското въстание. Целият втори етаж на музея разказва за участието на Клисура във въстанието. Изложени са дрехи, въоръжение на въстаниците, копие на знамето на въстаниците. Част от експонатите са свързани с отзвука на Априлското въстание в Европа и с Руско-турската война от 1877-1878г, която е освободителна за част от България. В приземието на музея е подредена малка художествена експозиция с платна на известни български художници. Картините са оригинални и са свързани с националноосвободителното движение срещу османската власт от XIXв.
Друга част от експозицията представя поминъка на клисурци - розопроизводство, скотовъдство, както и развитието на просветата в града. Специално място е отделено на изтъкнати българи, родени в Клисура, като основоположника на книгоиздаването в България Христо Данов (1828-1911г), политика Марко Балабанов (1837-1921г) и др. В обособения кът, посветен на Христо Данов, посетителите могат да видят личната му библиотека.
Съвет:
Работно Време:
Понеделник-Петък: 08:00-12:00, 13:00-17:00 ч.
Събота-Неделя: 09:00-12:00, 13:00-17:00 ч.
Билети: Възрастни - 2лв. Учащи - 1лв.
Работно Време:
Понеделник-Петък: 08:00-12:00, 13:00-17:00 ч.
Събота-Неделя: 09:00-12:00, 13:00-17:00 ч.
Билети: Възрастни - 2лв. Учащи - 1лв.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
Заключение от автора:
Пътуването може да бъде пригодено за вашите собствени предпочитания и да включва различни къщи-музеи от посочените, или пък да намалите броя на посетените обекти в случай, че се изморите. Надявам се, че както на нас, така и на вас, чаровните градове от пътешествието ще ви помогнат да се откъснете от ежедневието. Да отделим време да оценим доблестта и саможертвата на местните национални герои.
Пътуването може да бъде пригодено за вашите собствени предпочитания и да включва различни къщи-музеи от посочените, или пък да намалите броя на посетените обекти в случай, че се изморите. Надявам се, че както на нас, така и на вас, чаровните градове от пътешествието ще ви помогнат да се откъснете от ежедневието. Да отделим време да оценим доблестта и саможертвата на местните национални герои.
Коментари
Коментирай
1000 символа
Пътуването включва местността Оборище, градовете Панагюрище, Копривщица и Клисура - всеки със своите възрожденски герои и специален чар.
Ние потеглихме от София по АМ "Тракия", при Вакарел се отклонихме по шосе 801 и да продължите до табелата за Оборище, която е на близо 11 км. преди Панагюрище. Прави се остър завой наляво и след 3км паркирате до хижа Оборище безплатно. Пътеката до самия паметник е около 1.5-2 км., приятна, сенчеста и достъпна дори за деца.
След това се насочихме към гр. Панагюрище, където спряхме при Историческия музей, откъдето си закупихме комбиниран билет за вход на няколко обекта (7 лв. за възрастни), след това Лековата къща, разходихме се покрай паметника на Райна Княгиня и завършихме обиколката на града в къща-музей "Райна Княгиня". Ние останахме да обядваме в града и да отпочинем от многото впечатления и емоции, които получихме от толкова богатата история концентрирана в едва няколко, но много значими обекта в центъра на Панагюрище. Всички те са на кратко пешеходно разстояние един от друг.
Продължихме още малко над 15км до Жаба Могила край гр. Стрелча, подминавайки отбивката за града, продължавате още малко по пътя и преди разклонението ще я видите от дясно. Паркирате и след кратка разходка ще стигнете до могилата, в която може да посетите гробницата мавзолей. Инфраструктурата до и около нея са в най-доброто възможно състояние.
Връщаме се малко назад по пътя и се отклоняваме към гр. Стрелча, ако прецените, че сте изморени може просто да се разходите до паметника на Хан Аспарух и този на Панайот Волов, но ако все още имате желание за разглеждане на експонати (като например намерените в преди малко посетената могила), тръгнали сте рано сутринта и пристигнете преди края на работното време, може да разгледате и Историческия музей.
Нашата нощувка беше планирана в гр. Копривщица, до където стигнахме след около 20 км. След вечеря може да се разходите в притихналия град по Калъчевия мост, покрай реката, между старите сгради носещи романтизма на едни отминали борбени времена и около Паметника костница на Априлци и другите паметници на възрожденски герои, загинали за националната свобода.
На следващия ден сутринта ни започна с кафе и закуска в центъра, което е най-приятният начин да направите план за новия ден. В зависимост от това, колко време искате да отделите и дали сте посещавали вече някоя от къщите-музеи, изберете какво да видите този път. Ние се спряхме на къщата на Георги Бенковски, Лютовата къща, Църквата "Успение Богородично" и къщата-музей на Димчо Дебелянов. Безспорно е, че човек не може да остане безразличен към специалния чар на града. Именно за това останахме и да обядваме в Копривщица преди да продължим към гр. Клисура.
До там стигнахме шофирайки на север към Стара планина и включвайки се в източна посока на Подбалканския път. Отстоянието е около 25км. След отклонението от главния път в посока Клисура, преди да влезем в самия град, отбихме до паметника на Иван Танков - Боримечката, едно прекрасно място, където не само можем да отдадем почит към големия герой, но имаме възможност да се насладим на една приказна гледка към Клисура и планините наоколо.
Последна спирка е Историческият музей в Клисура, който съхранява камбаната, възвестила включването на клисурци в Априлското въстание. От там може да си купите за спомен малък макет на черешово топче.
Планина Градски Култура Исторически За двойки За деца За компания За уикенда