Разкажи ни твоето пътешествие
№1
Язовир "Въча"
От автора:
Шофирането покрай язовира е истинско удоволствие, защото пътят се вие по цялото протежение на водоема и разкрива чудесни гледки. Първо спираме на язовирната стена и ахваме – съоръжението е толкова огромно, че изначално си смаян, после се чудиш как е построено, за да обуздае цялото количество вода, а накрая се чувстваш много, много малък. Продължавайки по пътя гледките следват една след друга – язовирът е красив по всяко време на годината. За съжаление почти няма удобни отбивки за паркиране, така че за планираните фотопаузи се налага да повървим пеш по пътя. За почивка и кафе задължително спираме на хотел "Чилингира", откъдето се разкрива най-хубавата панорамна гледка към язовира с множеството плаващи в него дървени къщички.
Шофирането покрай язовира е истинско удоволствие, защото пътят се вие по цялото протежение на водоема и разкрива чудесни гледки. Първо спираме на язовирната стена и ахваме – съоръжението е толкова огромно, че изначално си смаян, после се чудиш как е построено, за да обуздае цялото количество вода, а накрая се чувстваш много, много малък. Продължавайки по пътя гледките следват една след друга – язовирът е красив по всяко време на годината. За съжаление почти няма удобни отбивки за паркиране, така че за планираните фотопаузи се налага да повървим пеш по пътя. За почивка и кафе задължително спираме на хотел "Чилингира", откъдето се разкрива най-хубавата панорамна гледка към язовира с множеството плаващи в него дървени къщички.
Съвет:
Ако искате да си направите фотопауза, най-хубавата гледка е от хотел "Чилингира".
Ако искате да си направите фотопауза, най-хубавата гледка е от хотел "Чилингира".
Планирано време: от 1 до 2 часа
От Опознай.bg:
№2
Буйновско ждрело
От автора:
Пътуването до с. Ягодина си е предизвикателство – озоваваме се на еднолентов път, който изисква бавна скорост и повишено внимание, погледите ни обаче са привлечени от високите отвесни скали от двете ни страни. На места скалите надвисват над пътя като естествен тунел и тайничко се молим да не ни затрупат. Невъобразима е мисълта колко време е било необходимо на водната стихия да образува този уникален феномен.
Природата наистина е най-добрият творец и респектира с творенията си.
Пътуването до с. Ягодина си е предизвикателство – озоваваме се на еднолентов път, който изисква бавна скорост и повишено внимание, погледите ни обаче са привлечени от високите отвесни скали от двете ни страни. На места скалите надвисват над пътя като естествен тунел и тайничко се молим да не ни затрупат. Невъобразима е мисълта колко време е било необходимо на водната стихия да образува този уникален феномен.
Природата наистина е най-добрият творец и респектира с творенията си.
Съвет:
Карайте бавно, защото пътят е тесен.
Карайте бавно, защото пътят е тесен.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№3
Ягодинска пещера
От автора:
До пещерата се стига лесно и е добре благоустроена – от дясната страна на пътя има удобен паркинг, осветена е, върви се по специално изградени пътеки, а водачът представя интересна беседа.
Пещерата е наистина красива – за първи път виждам такова разнообразие на скални образувания, измежду които множество драперии, цели стени с "леопардова кожа" и пещерни бисери. Особено развълнувана бях от близката ни среща с няколко прилепа, които спяха невъзмутимо, очевидно привикнали със светлината от прожекторите и тълпите от хора. Снимането в пещерата е забранено, затова пък си направихме фотопауза на римския мост над Буйновска река, който се намира близо до входа на пещерата.
До пещерата се стига лесно и е добре благоустроена – от дясната страна на пътя има удобен паркинг, осветена е, върви се по специално изградени пътеки, а водачът представя интересна беседа.
Пещерата е наистина красива – за първи път виждам такова разнообразие на скални образувания, измежду които множество драперии, цели стени с "леопардова кожа" и пещерни бисери. Особено развълнувана бях от близката ни среща с няколко прилепа, които спяха невъзмутимо, очевидно привикнали със светлината от прожекторите и тълпите от хора. Снимането в пещерата е забранено, затова пък си направихме фотопауза на римския мост над Буйновска река, който се намира близо до входа на пещерата.
Съвет:
Носете си топла дреха, защото температурата в пещерата е 6 градуса.
Носете си топла дреха, защото температурата в пещерата е 6 градуса.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
№4
Село Ягодина
От автора:
Нямах търпение да пристигнем, защото отдавна исках да посетя селото. Предварително бяхме резервирали стая в къща за гости "Милка", разположена в горната част на селото. Къщата е новопостроена, с много чисти и уютни стаи, и разполага с беседка на панорамна площадка, разкриваща гледка към цялото село и заобикалящата го планина. Сутрешното кафе е много по-сладко при такива гледки! Любезната дама Милка, с която разговарях по телефона, се извини, че няма да може да се срещне с нас лично и да се запознаем. За сметка на това с широка усмивка ни посрещна един добродушен дядо, който с нетърпение чакаше да се настаним, за да си поговори с нас. А като чу къде искаме да отидем, веднага даде напътствия, последвани от разказите къде и колко много навремето е обикалял из планината.
За вечеря отидохме в ресторанта на хотел "Ягодина". Толкова беше вкусно всичко, че се върнахме отново за закуска и за вечеря, като често прекалявахме с поръчките, което правеше изкачването до стаята ни доста трудно. :)
Нямах търпение да пристигнем, защото отдавна исках да посетя селото. Предварително бяхме резервирали стая в къща за гости "Милка", разположена в горната част на селото. Къщата е новопостроена, с много чисти и уютни стаи, и разполага с беседка на панорамна площадка, разкриваща гледка към цялото село и заобикалящата го планина. Сутрешното кафе е много по-сладко при такива гледки! Любезната дама Милка, с която разговарях по телефона, се извини, че няма да може да се срещне с нас лично и да се запознаем. За сметка на това с широка усмивка ни посрещна един добродушен дядо, който с нетърпение чакаше да се настаним, за да си поговори с нас. А като чу къде искаме да отидем, веднага даде напътствия, последвани от разказите къде и колко много навремето е обикалял из планината.
За вечеря отидохме в ресторанта на хотел "Ягодина". Толкова беше вкусно всичко, че се върнахме отново за закуска и за вечеря, като често прекалявахме с поръчките, което правеше изкачването до стаята ни доста трудно. :)
Съвет:
Вкусно хапване ще намерите в ресторанта на хотел Ягодина.
Вкусно хапване ще намерите в ресторанта на хотел Ягодина.
Планирано време: над 8 часа
От Опознай.bg:
№5
Панорамна площадка "Орлово око" - Ягодина
Снимка: Опознай.bg
Разгледай обекта
От автора:
Неколкократно ни предложиха изкачване до Орлово око с джип, но бяхме решили, че ще се разходим до там пеш и отказахме. Е, може би и това е интересно преживяване, но със сигурност не съжалихме за гледките, които се разкриха при изкачването по пътеката. Най-атрактивната пътека започва зад хотел "Мурсал" (има табела) и продължава зигзагообразно нагоре по склона. Отляво се вижда Буйновското ждрело, а отдясно се вижда цялото село. Изкачването ни отне доста време, но не защото пътеката е много стръмна, а защото често спирахме, за да снимаме и да се любуваме на пейзажа.
Когато обаче най-накрая стъпиш на платформата, гледката и съпътстващите емоции са неописуеми. Под краката зее бездна, най-долу е пътят, който се вие през Буйновското ждрело, а преминаващите по него коли изглеждат малки като детски играчки. В далечината остава село Ягодина, точно отсреща е село Чала. Накъдето и да погледнеш – планината в пъстроцветни есенни багри и разнообразни синьо-зелени нюанси. За тази гледка си струва да преодолееш дори страха си от високо!
Докато наснимаме всичко, денят наближи своя край. С жаден поглед обходихме за последно планината сякаш си вземаме довиждане и си обещаваме, че ще се видим отново. Върнахме се по черния път през гората, използван за офроуд разходките с джипове. Пътят ни изведе на голяма поляна точно по залез, когато отново застинахме на място, удивени от гледката – село Ягодина на фона на оранжево-червено небе в тон с есенната премяна на дърветата. Трудно се заспива след такъв ден, колкото и да си изморен!
Неколкократно ни предложиха изкачване до Орлово око с джип, но бяхме решили, че ще се разходим до там пеш и отказахме. Е, може би и това е интересно преживяване, но със сигурност не съжалихме за гледките, които се разкриха при изкачването по пътеката. Най-атрактивната пътека започва зад хотел "Мурсал" (има табела) и продължава зигзагообразно нагоре по склона. Отляво се вижда Буйновското ждрело, а отдясно се вижда цялото село. Изкачването ни отне доста време, но не защото пътеката е много стръмна, а защото често спирахме, за да снимаме и да се любуваме на пейзажа.
Когато обаче най-накрая стъпиш на платформата, гледката и съпътстващите емоции са неописуеми. Под краката зее бездна, най-долу е пътят, който се вие през Буйновското ждрело, а преминаващите по него коли изглеждат малки като детски играчки. В далечината остава село Ягодина, точно отсреща е село Чала. Накъдето и да погледнеш – планината в пъстроцветни есенни багри и разнообразни синьо-зелени нюанси. За тази гледка си струва да преодолееш дори страха си от високо!
Докато наснимаме всичко, денят наближи своя край. С жаден поглед обходихме за последно планината сякаш си вземаме довиждане и си обещаваме, че ще се видим отново. Върнахме се по черния път през гората, използван за офроуд разходките с джипове. Пътят ни изведе на голяма поляна точно по залез, когато отново застинахме на място, удивени от гледката – село Ягодина на фона на оранжево-червено небе в тон с есенната премяна на дърветата. Трудно се заспива след такъв ден, колкото и да си изморен!
Съвет:
Ако имате възможност, качете се и се върнете пеш - доста по-приятно е и има какво да се види.
Ако имате възможност, качете се и се върнете пеш - доста по-приятно е и има какво да се види.
Планирано време: от 4 до 8 часа
От Опознай.bg:
От потребителите:
№6
Екопътека "Дяволската пътека" - Борино
От автора:
Най-удобен е достъпът откъм село Борино. Ние обаче достигнахме до пътеката тръгвайки от Ягодина в посока към село Тешел. От лявата страна на пътя трябва да се следи за по-широка отбивка с голяма информационна табела, там може да се паркира, а пътеката започва от стръмна стълба, монтирана към скалите. Бях гледала много снимки на мястото, но по никакъв начин не могат да пресъздадат цялата емоция, която последва. Мястото определено е за любители на силни усещания, защото те зарежда с адреналин. Пътеката е изключително атрактивна – вие се през гората, отляво е реката, следват водопади, водни каскади, мостчета, ерозионни форми, но за да ги видиш, трябва да преодолееш всички стръмни дървени стълби, монтирани на места към отвесни 50-60-метрови скали. На пръв поглед стълбите изглеждат паянтови и изкачването си е чисто предизвикателство, но всъщност са много стабилни, а пътеката не се отклонява никъде и не можеш да се объркаш. Използвахме всяка възможност да снимаме, така си почивахме, след което отново поемахме по стъпалата, докато накрая не стигнахме до скална арка – т.нар. "дяволски мост", за който има поверие, че само Дяволът може да премине през него. Големи дяволи или не, минахме и ние, посредством пътека под самия мост, а някъде долу, през една цепнатина в скалите, се чуваше бушуващата река. Върнахме се по същия път към колата. Пътеката ни остави без дъх, но със сигурност се нарежда на челни позиции сред моите фаворити и нямам търпение да я посетя отново.
Най-удобен е достъпът откъм село Борино. Ние обаче достигнахме до пътеката тръгвайки от Ягодина в посока към село Тешел. От лявата страна на пътя трябва да се следи за по-широка отбивка с голяма информационна табела, там може да се паркира, а пътеката започва от стръмна стълба, монтирана към скалите. Бях гледала много снимки на мястото, но по никакъв начин не могат да пресъздадат цялата емоция, която последва. Мястото определено е за любители на силни усещания, защото те зарежда с адреналин. Пътеката е изключително атрактивна – вие се през гората, отляво е реката, следват водопади, водни каскади, мостчета, ерозионни форми, но за да ги видиш, трябва да преодолееш всички стръмни дървени стълби, монтирани на места към отвесни 50-60-метрови скали. На пръв поглед стълбите изглеждат паянтови и изкачването си е чисто предизвикателство, но всъщност са много стабилни, а пътеката не се отклонява никъде и не можеш да се объркаш. Използвахме всяка възможност да снимаме, така си почивахме, след което отново поемахме по стъпалата, докато накрая не стигнахме до скална арка – т.нар. "дяволски мост", за който има поверие, че само Дяволът може да премине през него. Големи дяволи или не, минахме и ние, посредством пътека под самия мост, а някъде долу, през една цепнатина в скалите, се чуваше бушуващата река. Върнахме се по същия път към колата. Пътеката ни остави без дъх, но със сигурност се нарежда на челни позиции сред моите фаворити и нямам търпение да я посетя отново.
Съвет:
Носете си удобни спортни обувки за по-лесно изкачване и спускане по стълбите.
Носете си удобни спортни обувки за по-лесно изкачване и спускане по стълбите.
Планирано време: от 4 до 8 часа
От Опознай.bg:
№7
Село Триград
От автора:
Поредното китно родопско селце. Имахме предварителна резервация за хотел "Дени", където ни посрещнаха любезно, починахме си добре в приятна и чиста стая, а вечерта собственичката на хотела чевръсто успя да нахрани с вкусно хапване нас и още 3 маси в малко ресторантче към хотела. През нощта цареше невероятна тишина, дълго време не се бяхме радвали на такова спокойствие. Жалко, че на следващия ден трябваше да се връщаме в града. Е, поне закусихме с огромни и страшно вкусни мекици с домашно сладко, така че си тръгнахме доволни и с усмивка.
Поредното китно родопско селце. Имахме предварителна резервация за хотел "Дени", където ни посрещнаха любезно, починахме си добре в приятна и чиста стая, а вечерта собственичката на хотела чевръсто успя да нахрани с вкусно хапване нас и още 3 маси в малко ресторантче към хотела. През нощта цареше невероятна тишина, дълго време не се бяхме радвали на такова спокойствие. Жалко, че на следващия ден трябваше да се връщаме в града. Е, поне закусихме с огромни и страшно вкусни мекици с домашно сладко, така че си тръгнахме доволни и с усмивка.
Съвет:
За пренощуване препоръчвам мястото, където бяхме отседнали - хотел "Дени".
За пренощуване препоръчвам мястото, където бяхме отседнали - хотел "Дени".
Планирано време: над 8 часа
От Опознай.bg:
№8
Пещера "Дяволското гърло"
От автора:
На входа на пещерата се посмяхме с водачката и забавната беседа, която ни поднесе, след което се спуснахме в пещерата. Пред погледа ни се разкри внушителна по размери зала с подземен водопад, чиито грохот отеква навсякъде. Някак зловеща е и мистериозна, но много, много впечатляваща и със сигурност запомняща се. Чувстваш се сякаш наистина си попаднал в пастта на някакво демонично същество, а и на всичкото отгоре измъкването е трудно – трябва да изкачиш 301 стъпала. Поглеждаш нагоре и виждаш малки светлинки, тях трябва да достигнеш, за да се измъкнеш. Тръгваме по стъпалата, като задължително спираме на изградените площадки, за да огледаме огромната Бучаща зала и водопада, който се вижда най-добре именно от тук. Когато застанеш на последното стъпало и погледнеш надолу, усещането е зашеметяващо – пред погледа ти се разкрива величествена бездна, а някъде долу смътно различаваш мястото, където си бил. Страхотно приключение!
На входа на пещерата се посмяхме с водачката и забавната беседа, която ни поднесе, след което се спуснахме в пещерата. Пред погледа ни се разкри внушителна по размери зала с подземен водопад, чиито грохот отеква навсякъде. Някак зловеща е и мистериозна, но много, много впечатляваща и със сигурност запомняща се. Чувстваш се сякаш наистина си попаднал в пастта на някакво демонично същество, а и на всичкото отгоре измъкването е трудно – трябва да изкачиш 301 стъпала. Поглеждаш нагоре и виждаш малки светлинки, тях трябва да достигнеш, за да се измъкнеш. Тръгваме по стъпалата, като задължително спираме на изградените площадки, за да огледаме огромната Бучаща зала и водопада, който се вижда най-добре именно от тук. Когато застанеш на последното стъпало и погледнеш надолу, усещането е зашеметяващо – пред погледа ти се разкрива величествена бездна, а някъде долу смътно различаваш мястото, където си бил. Страхотно приключение!
Съвет:
След излизане от пещерата не бързайте да си тръгвате, защото вдясно от пътеката има площадка, от която също се разкрива хубава гледка за снимки.
След излизане от пещерата не бързайте да си тръгвате, защото вдясно от пътеката има площадка, от която също се разкрива хубава гледка за снимки.
Планирано време: до 1 час
От Опознай.bg:
Коментари · 7
Емилия
Много интересни места ,трябва да се посетят обезателно.Искам да попитам кой организира тези пътешествия и как да се свържем със организатори
Крейзи
Благодаря на АВТОРСКАТА, страхотно сте описали, с най-малка подробност всеки един детайл. Аз ви последвах едно към едно с малка разлика че първият ден преспах е Чилингира. Благодаря, Вие ми осмислихте рожденият ден, т.к. това пътешествие си го подарих за 50та си годишнина.
Десислава
Много добри предложения и прекрасни описания на обектите! Със сигурност ще проследим маршрута на това пътешествие!
Константин
Прехвалено е! Ягодинската пещера е скучна. Събирата много хора, но не разбрах защо. Хотелиера разказваше ка храната е най-вкусната и т.н Всичко е лъжа и платена реклама. Единствено пътеката до орлово око е супер, но горе клишираната обстановка и евтините печалбари ти развалят удоволствието.
Janet
Страхотна идея ! :)
Тодор
Супер!
Станко
Страхотно пътешествие!
Коментирай
1000 символа
Родопите са магия. Вековни гори, зелени поляни, китни селца, язовири, водопади, буйни реки или малки поточета, пещери - очите се пренасищат с пейзажи и няма как да ти доскучае, затова обичам да се връщам там отново и отново.
Планина За двойки За компания