Амфитеатър на Марцианопол - Девня

Марцианопол бил изграден на мястото на старо тракийско селище при девненските извори, след Втората дакийска война (завършила през 106г), от Марк Улпий Траян (98-117г). Предполага се, че императорът е кръстил града в чест на сестра си Марция. Според надписи на преторианци, открити в Рим, градът носил и бащиното име на императора – Ulpius (Ulpia Marcianopolis).

След основаването си градът се превърнал във важен стратегически център. До 187-193г. Марцианопол принадлежал към провинция Тракия с главен град Philipopolis (Пловдив), а след това към провинция Долна Мизия с главен град Tomis (Констанца, дн. Румъния).

Марцианопол достигнал висок икономически и културен разцвет по време на династията на Северите (193-235г), когато сякъл и свои бронзови монети. През втората половина на IIIв градът бил многократно нападан от готите и други варварски племена, след което бил възстановяван При разделянето на провинциите по време на император Диоклециан (284-305) Марцианопол бил обявен за главен град на провинция Втора Мизия (Moesia Secunda) - една от шестте провинции на диоцеза Тракия - част от Източната префектура.

През IVв значението на града нараснало за сметка на Одесос (дн. Варна), като укрепен център на най-късия път от река Дунав до новата столица на империята - Константинопол. Нашествието на аварите и славяните в края на VIв и началото на VIIв не отминало и Марцианопол. При нападенията на аварите през 614-615г градът бил окончателно разрушен и изоставен. За последен път името на Марцианопол се среща у Теофилакт Симоката през 596г във връзка със славянските нападения по времето на император Маврикий (582-602г).

След идването на славяните и при основаването на българската държава Марцианопол вече не съществува и не се споменава другаде освен в Епархийските списъци като митрополитско седалище.

Вероятно с трайното настаняване на славяните по тези през VII век селището получило ново име - Девина. Предполага се, че това име има индоевропейски произход и идва от предримското-тракийско наименование на Девинска река - "девина" (извор, поток, течение). Съществуването на селище с име Девина през средновековието се потвърждава от редица писмени сведения, в които то фигурира под различни форми.
Писмените сведения на средновековните автори са потвърдени и от археологическите разкопки- в очертанията на римския амфитеатър, на ниво по-високо от основите му,са открити останките на малка раннобългарска крепост. Изграждането на укреплението се свъразва с крепостното строителство на хан Омуртаг (816-831г). Също така е установено, че през X или началото на XIв крепостта била разширена в северна посока. След падането на България под османска власт в края на XIVв крепостта била разрушена и изоставена и селището било преместено на запад, върху гребена на Провадийското плато.