Базиликата "Света Богородица Елеуса" (Елеуса - от гръцки, означава Умиление) се намира на северния бряг на полуострова. Построяването на базиликата се отнася към Vв, като тухлените печати са от времето на император Юстиниан (527-565). Предполага се, че това е най-старата несебърска черква.
Манастирът "Св. Богородица Елеуса" в Несебър се споменава в грамоти на цар Иван Александър(XIV в.). Навярно в този манастир се е съхранявала и иконата на "Света Богородица Елеуса", чийто сребърен обков бил направен по поръка на чичото на цар Иван Александър - Самуил. По-сетне иконата се е намирала в черквата "Свети Стефан", откъдето била пренесена в Националния исторически музей в София, където се намира понастоящем.
Морето е отнесло част от брега и в резултат от това са били унищожени северния кораб и северната част от централния кораб. Базиликата е трикорабна, с три апсиди и нартекс, дълга е 28 метра и широка 18 метра. Двата странични кораба имат по още две по-малки апсиди - на север и на юг. В нартекса са се запазили останките от 5 гробници (ограбени). При археологическите проучвания са били открити погребения от ХІVв източно от апсидата.
През 1920г тук се извършват първите археологически разкопки. Сега църквата е консервирана и отчасти реставрирана.
Прочети още
Коментари