Римски каменен мост на 2000 г. - с. Дъбово

Той е построен при управлението на император Траян (98-117 г.) и е част от стария римски друм, включен в изградената от римляните пътна мрежа, които укрепили и застлали с калдъръм прокараните още от траките пътища през старопланинските проходи. Осъзнали голямото значение на трайната и сигурна съобщителна мрежа, те я изграждали и усъвършенствали търпеливо между II и III век. Над реките пътищата преминавали по изкусно направени сводести мостове от дялани камъни, в комбинация от каменна зидария, фугите на която заливали с прясно гасена гореща вар (хоросан). Римляните ползвали робския труд на местното население от тракийското племе "кробизи" за настилането с калдъръм (ломен камък, запълнен добре с трамбована пръст между фугите) на стария друм в прохода - разклонение от пътните артерии, свързващи от север на юг древния Никополис ад Истриум (край сегашното с. Никюп, Великотърновско) и поостроения в чест на императора римски град Августа Траяна (днешна Стара Загора).

В устието на Дъбовския проход e имало изградена пътна станция за почивка, подмяна на конете и нощувка, която била възлово кръстовище на подбалканския римски път: Сердика (гр. София) - Копсис (дн. с. Анево, Карловско) - Туида (гр. Сливен) - Маркели(до гр. Карнобат) - Анхиалис (гр. Поморие) - Месемврия (гр. Несебър) и разклонението от римския път: Нове (край гр. Свищов) - Августа Траяна (гр. Стара Загора) - Адриапонол (гр. Одрин). Старият римски друм през Дъбовския проход минавал по билото на източния му вододел, като се спускал до Римския мост и минавайки през "Сечената скала", излизал от прохода при пътната станция в Розовата долина.

Древният римски мост в землището на с. Дъбово, продължава да устоява на суровите природни условия във ветровития Дъбовски проход (боаз) и до днешно време. Той помни варварските нападения на готи, сармати, вандали, хуни, авари, преминавали Дунав и Стара планина (200-600 г.), съзидателния труд на заселилото се в устието на прохода славянско племе "загоряни" (ок. 627г.), силната власт на законодателя и държавника - българския хан Крум (802-814 г.), ромейското владичество, въстанието на търновските боляри Петър и Асен (1185 г.). По Иванкова пътека и античния мост преминали боляринът Иванко, убиецът на цар Асен, бягайки за Византия (1196 г.) и многобройната войска на цар Калоян, отправяйки се за битката с кръстоносците. По него стъпвали конските копита на турските поробители, предвождани от султан Баязид, отправили се да превземат Търново. В устието на Дъбовския проход руският генерал Гурко разгромил турските табори на 4 юли 1877 г., а по-късно мирното българско население се спасявало с бягство в Боаза от Сюлеймановите пълчища и башибузуците. Римският мост помни и строителството на Презбалканската ж.п. линия (1906-1912 г.) с многобройните тунели, изградени с дялан камък от италиански майстори.