Драгоманско блато

Драгоманското блато е най-голямото карстово блато в България. Намира се на 40км северозападно от София и на около 3км от град Драгоман.

През 1930г започва отводняване на влажните зони в България и превръщането им в обработваеми земи. Драгоманското блато е пресушено с 11 отводнителни канала и помпена станция и за дълго време животът в него замира. След като спира процесът на отводняване, в началото на 90-те години на ХХв започва възстановяването на екологичното състояние на Драгоманското блато. Днес животът тук отново се възражда и се връща постепенно към нормалния си ритъм.

Блатото е разположено на 701м н.в. и заема площ от 350 хектара, което е приблизително площта на около 480 футболни игрища. От 1996г за възстановяването и опазването на блатото се грижи Сдружението за дива природа "Балкани".

Блатото е обитавано от 226 вида птица, 126 от които гнездят тук. То е жизненоважно за гнезденето на два световно застрашени вида - белооката потапница (Aythya nyroca) и ливадния дърдавец (Crex crex). През блатото минава прелетният път "Via Aristotelis", затова е от изключителна важност за мигриращите водолюбиви птици.

В блатото има специално направени дървени пътеки, по които посетителите могат да се разходят и да наблюдават живота в района. Тук има изградена и наблюдателна кула, от която се разкрива прекрасна панорама на цялата местност. Сред тръстиките има укрития, откъдето животните в блатото могат да бъдат снимани.

Непосредствената близост на блатото до Чепън планина предлага възможности за пешеходен туризъм. Варовиковата Чепън планина e с най-висок връх Петровски кръст (1206м) и в нея се срещат редица редки и ендемични растения, като урумово лале (Tulipa urumoffii), сръбско звънче (Edraianthus serbicus) и др. На връх Петровски кръст се намира тракийско светилище на бог Сабазий. Маркираният маршрут за пешеходен преход по Чепън планина преминава през разнообразните местообитания на планината. Дължината му е 13км, с продължителност около 5-6 часа и средна трудност.