Мемориален комплекс "Христо Ботев" - Калофер

Mемориалния комплекс посветен на Христо Ботев в родния му град Калофер. Той се намира на едно възвишение в непосредствена близост до центъра на града и градския площад, като от площадката под статуята на Ботев се разкрива прекрасна гледка към целия град. Проектът за този комплекс е дело на проф. Димитър Даскалов в колектив с арх. Иван Николов и Лъчезар Даскалов и е реализиран през 1986 година. Мемориалът се състои от фигура на Христо Ботев в цял ръст, изработена от гранит. Фигурата на поета е висока 14,4 метра, а заедно с пластичния пиедестал, също изпълнен от гранит, височината достига внушителните 25 метра. В близост до основната статуя е разположена композицията "200 пушки" в знак на почит към всички участници в Ботевата чета. В подстъпите към паметника на Ботев е разположен релеф на български лъв с размер 3,2 метра, който също е изсечен от гранит, и който значително подсилва патриотичното внушение на мемориала. Погледнат от площада или от брега на реката паметникът на поета в цял ръст, подобно на този на Бенковски в Копривщица, създава усещането за Ботев като пазител на родния си град, един великан, който винаги ще бъде на пост.

Първият факт от биографията на Христо Ботев, който прави много силно впечатление е, че едва на 18 години той става учител. Любовта му към народа и народното дело в тази крехка възраст се изразява в любов към българските деца в село Задунаевка, Бесарабия. Там младият Христо Ботьов Петков прави първите си стъпки като педагог и възпитава у учениците си пламенен патриотизъм и искрено родолюбие. Няколко месеца по-късно Ботев се завръща в родния си град, за да замени болния си баща като даскал в местното училище. Там, в родния Калофер, на 11 май 1867 година Христо Ботев произнася пламенна реч по случай празника на Светите братя Кирил и Методий и заради тази реч е прокуден от бащината си земя и е принуден да излезе в емиграция.

Следващият ключов момент от биографията на Ботев е зимата на 1868 година, която той прекарва в една пустееща мелница в околностите на Букурещ в компанията на Апостола на свободата. Срещата с Левски до голяма степен оформя революционните възгледи на свободолюбивия младеж и го привързва към българското националноосвободително движение. До този момент Ботев е познавал преди всичко руската революционна мисъл, но не е бил съвсем наясно с положението в Българско. Левски отваря очите на Ботев по редица изключително важни въпроси и оставя трайна следа върху поета – революционер. Поради младостта си обаче Ботев не успява да усвои всички уроци на своя гениален учител и след време ще допусне грешки, които би избегнал, ако се бе вслушал в заветите на Апостола. Най-голямата от тези грешки е организирането на Старозагорското въстание. Христо Ботев, като ръководител на БРЦК, решава да вдигне въстание, но без сериозна подготовка, вярвайки, че българският народ е готов само при един позив да се вдигне масово на оръжие. Това се оказва химера и след краха на въстанието БРЦК се разпада.

Последният героичен момент от краткия живот на Ботев настъпва през пролетта на 1876 година, когато българският народ усилено се готви за едно последно, общонародно въстание против турските поробители. Така на 16 май започва безсмъртния поход на Ботевата чета. В този ден българските четници се качват на австрийския кораб "Радецки" от различни румънски пристанища и около 11.00 часа на следващия ден принуждават екипажа да спре на българския бряг близо до Козлодуй. Там всички въстаници начело с войводата положили клетва, че ще дадат живота си за свободата на родната земя и я целунали като най-скъпа светиня. След това четата се насочва към Враца – революционен център в северозападните български предели. По пътя обаче Ботев и неговите съратници претърпяват няколко разочарования, тъй като в повечето села никой не тръгва заедно с тях, а на места има само по един желаещ. На 18 май след сериозни сражения с башибозука и редовна турска армия четата дава над 30 жертви, но успява да отблъсне противника и през нощта да се измъкне от обкръжение. На 20 май са последните големи сражения на четата с турските сили, като в края на деня убит пада войводата Христо Ботев, който по това време е едва на 28 години.

Мемориалният комплекс "Христо Ботев" в Калофер е едно от местата, които всеки българин трябва да посети. Там може да се усети непримиримостта на Ботев, да се осмисли приносът му за развитието на нашия народ, както и да се прозре вечната връзка между Балкана и България.