Паметникът на Тодор Влайков се намира в самия център на град Пирдоп в непосредствена близост до читалище "Напредък". Представлява скулптура на писателя в цял ръст върху каменен постамент, като върху самия постамент са изписани годините на раждането и смъртта му. Влайков е облечен по последна мода и се подпира на бастун в дясната ръка, вперил строгия си, вечно търсещ поглед някъде в бъдното. Едно бъдеще, където България е силна и модерна държава, а българският народ е щастлив и благоденстващ. Бъдеще, за което през целия си живот по един или друг начин се бореше Тодор Влайков, чийто паметник днес може бъде посетен от всеки, който преминава през град Пирдоп. Смятам, че това е един от най-добрите начини да се отдаде почит на заслужилия пирдопчанин.
Тодор Генчов Влайков е роден на 13 февруари 1865 година в град Пирдоп и там получил началното си образование. След Освобождението постъпва като ученик в Софийската мъжка гимназия, където е запленен от литературата и прави първите си поетически опити, а от 1884 година насетне пише и няколко разказа. След завършването на гимназията Влайков продължава образованието си в Москва, където обаче прекарва само няколко месеца преди да се завърне в България, за да участва в Сръбско-българската война, обявена от коварните ни западни съседи след провъзгласяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
След победата на България във войната, в която едни срещу други се изправят "великите и опитни" сръбски генерали и все още младите, но храбри и готови на всичко за Родината си, български капитани, Тодор Влайков се завръща в Русия, където продължава филологическото си образование в Московския университет. Там пише и може би най-известното си произведение, повестта "Дядо Славчовата унука". През 1888 година Тодор Влайков напуска университета, разбрал че призванието му не е във филологическата наука. Младият българин решава да последва завета на великите ни възрожденци, че всеки българин трябва да допринесе с нещо за добруването на българския народ.
Прочети още
Коментари