Светилище на връх "Св. Петър"

Мегалитното светилище на връх "Св. Петър" е разположено в южният дял на Ерулската планина и се намира на 2км югоизточно от с. Горна Секирна (Област Перник). Светилището е регистрирано още от българския археолог Иван Велков през 40-те години на ХХв. През 70-те култовото предназначение на мястото е потвърдено от теренните проучвания на проф. Димитрина Митова-Джонова.

Скалният връх "Св. Петър" е ограден от крепостна стена с приблизителна дебелина 2м без хоросанова спойка. Оградената площ има кръгъл неправилен план с максимална ширина около 100м. Днес стените са обрасли с храсти и треви и се очертават на терена като лек вал. Въз основа на местоположението и археологическите метериали открити от археолозите на това място, архитектурното съоръжение на връх "Св. Петър" дават основание древният градеж да бъде разглеждан като култово, отколкото като фортификационно съоръжение от средата на I хил. пр. Хр. и да бъде сързано със култа към Слънцето. Днешният оброк Св. Петър от тази местност е далечна реминисценция на праисторическото езическо светилище.

Украсата по намерените фрагменти от керамика на връх "Св. Петър" е характерна за т.нар. стил "Басараби", който е много популярен във втората фаза на Ранножелязната епоха и е бил разпространен на доста голяма територия. Най-близки паралели археолозите правят с находки открити на Пернишката крепост, както и с отделни находки без археологически контекст.