Минахме по синята маркировка, има път до края, но за съжаление пътеката редовно се обхожда от тежки камиони, които секът горите и не само създават непроходими коловози, но и са изсекли дървата и няма какво да попива водата. На места е станало непроходим гьол... Красива природа, но заради тези коловози и изсечени дървета маршрута е в пъти по труден от предвиденото, а за разочарованието от гледката на отсечени вековни дървета не ми се и говори..
днес с цялото ми семейство и приятели посетихме пещерата. освен невероятната природна забележителност , която представлява тя и скалните образования , които трябва да се видят , безкрайно възхитени останахме от екскурзовода- г-н Иванов.той по един достъпен и много интересен , на моменти и доста забавен начин разказа на малки и големи цялата история на пещерата. г-н Иванов превърна прехода ни през пещерата в зареждащо с положителни емоции време
Absolute fantastic, unreal and amazing place that hides alot of secretly faces from human. The way from Kostino has plenty of obstacles but it worth to see another side as well. One must be very careful when you reach rock with "Priestess" and want to see face to face with her.
Страхотно, магическо и странно място, трябва да се посети.\nМалко трудно се налучква начинът на изкачване, заобиколен е, но децата го откриха.\nНаправи ни впечатление, че горе на скалното светилище няма акустика. Когато някой е горе не може да чуе ако му викат от долу. дори на 10 метра разстояние.
От мидена ферма "Дълбока" съм много разочарована. Там ни прекараха с всичко и повече няма да стъпя, нито да купя мидите им. Бяха дребни, с много малко за ядене и мноого скъпи. Местата на които посрещат гости бяха първобитни и неудобни а и достъпа до там е отчайващ. Много стръмен път, много кал, боксуване и трудно маневриране за да излезеш от капана им. Като паркираш, колата е със силен крен и затънала в особено лепкава и мазна кал. Тази кал омазва и обувките ти и колата отвътре впоследствие. Т
Историческа забележителност, която всеки любител на историята трябва да посети. Римският град е добре запазен и се усеща атмосферата от онова време. Близо са и могат да се посетят реките Дунав и Искър.
Случайно се заинетерувах от езерото Паничище ,което е станало на чисто блато... от любопитство тръгнахме по каменна пътека в ляво от чешмата .. от рисунките нищо не е останало... питах местно момче накъде води пътеката .. и то не знаеше... ? Случайно мернах останки от Дядо вади ряпа... и се сетих какво е... пътеката не води но нищо интересно ... свършва при частен хотел и почивна база ...
Добре възстановена,чудесна гледка и прекрасна паркова част и всичко свършва дотук....липсва идеята за мястото,няма достатъчно информационни табла,никакво усещане за духа на мястото,никакви музейни експонати,има какво да се желае още и то много
Църквата Св.Теодор Тирон и Св.Теодор Стратилат в с.Добърско е един от малкото паметници на българското средновековно изкуство и архитектура,съхранил високохудожествени стенописи от 17 век,при това цялостно запазени.Характерна е с много интересна иконографска схема,с изображения на светци-воини и др.
В самата хижа не успяхме да нощуваме. Пълна е по-скоро със сезонни работници, които се грижат за полегата с малини. Но природата около хижата е чудесна. Разпънахме си палатка до езерото, барбекю. Много е спокойно и хубаво. Единственото лошо е пътят към хижата - 6.5 км от село Лакатник по камъни и чакъл. Взехме разстоянието за час и половина! Колата прегря. За леки коли хич не е препоръчително.
Успяхме да намерим пътечката благодарение на една баба, която попитахме до църквата. Оставихме колата близо до църквата, тръгнахме по уличката наляво до нея и после пак наляво по един чакълен път ,имаше табела за резервата. Хванахме първата пътечка нагоре , беше тясна , с доста растителност , но все пак успяхме да се качим до крепостта, гледката беше прекрасна, хареса ни! Камъкът не го търсихме. :)
Коментари
Останахме приятно изненадани от запазените останки на тази крепост.С нищо не ни беше по-малко интерсна от Царевец.
Хижата работи от тази година, хижарят е добър човек, мястото е хубаво.
Минахме по синята маркировка, има път до края, но за съжаление пътеката редовно се обхожда от тежки камиони, които секът горите и не само създават непроходими коловози, но и са изсекли дървата и няма какво да попива водата. На места е станало непроходим гьол... Красива природа, но заради тези коловози и изсечени дървета маршрута е в пъти по труден от предвиденото, а за разочарованието от гледката на отсечени вековни дървета не ми се и говори..
днес с цялото ми семейство и приятели посетихме пещерата. освен невероятната природна забележителност , която представлява тя и скалните образования , които трябва да се видят , безкрайно възхитени останахме от екскурзовода- г-н Иванов.той по един достъпен и много интересен , на моменти и доста забавен начин разказа на малки и големи цялата история на пещерата. г-н Иванов превърна прехода ни през пещерата в зареждащо с положителни емоции време
Много занемарени място. На чешмата няма вода а кътчето за отдих не съществува въобще.
Absolute fantastic, unreal and amazing place that hides alot of secretly faces from human. The way from Kostino has plenty of obstacles but it worth to see another side as well. One must be very careful when you reach rock with "Priestess" and want to see face to face with her.
Белоградчишките скали са уникални природни забележителности, любимо място, към което бих се връщала отново и отново.
Страхотно, магическо и странно място, трябва да се посети.\nМалко трудно се налучква начинът на изкачване, заобиколен е, но децата го откриха.\nНаправи ни впечатление, че горе на скалното светилище няма акустика. Когато някой е горе не може да чуе ако му викат от долу. дори на 10 метра разстояние.
Хижата е в добро състояние. Има парно, бани с топла вода и храна.
Като почти всичко в България докато е ново ок но после когато трябва да се подържа го изоставят
Разходката и самата легенда са невероятни. Ходи се с високо проходими джипове!
Малко известна, но изключително интересна дестинация за пътуване, туризъм, почивка и разглеждане на селото – архитектурно исторически резерват Свежен
Страхотно място със невероятно разкриваща се гледка. Уникално е, задължително трябва да се види и оцени подобаващо дори и със затворени очи.
От мидена ферма "Дълбока" съм много разочарована. Там ни прекараха с всичко и повече няма да стъпя, нито да купя мидите им. Бяха дребни, с много малко за ядене и мноого скъпи. Местата на които посрещат гости бяха първобитни и неудобни а и достъпа до там е отчайващ. Много стръмен път, много кал, боксуване и трудно маневриране за да излезеш от капана им. Като паркираш, колата е със силен крен и затънала в особено лепкава и мазна кал. Тази кал омазва и обувките ти и колата отвътре впоследствие. Т
На 23.08.2017 г.посетиме екопътека Боров камък ,но водопада беше пресъхнал
Историческа забележителност, която всеки любител на историята трябва да посети. Римският град е добре запазен и се усеща атмосферата от онова време. Близо са и могат да се посетят реките Дунав и Искър.
Случайно се заинетерувах от езерото Паничище ,което е станало на чисто блато... от любопитство тръгнахме по каменна пътека в ляво от чешмата .. от рисунките нищо не е останало... питах местно момче накъде води пътеката .. и то не знаеше... ? Случайно мернах останки от Дядо вади ряпа... и се сетих какво е... пътеката не води но нищо интересно ... свършва при частен хотел и почивна база ...
Моля актуализирайте снимките. Крепостта е реставрирана и с днешна дата е в много по-добър вид !!!
Добре възстановена,чудесна гледка и прекрасна паркова част и всичко свършва дотук....липсва идеята за мястото,няма достатъчно информационни табла,никакво усещане за духа на мястото,никакви музейни експонати,има какво да се желае още и то много
Уникално изживяване, просто няма такава емоция! Препоръчвам го на всеки, който обича екстремността.
Уникално място! Прохлада, красота и частица трагедия. Идеш ли до кладенчето и те полазват тръпки, пренасяш се в друго време и всичко около теб спира!
Църквата Св.Теодор Тирон и Св.Теодор Стратилат в с.Добърско е един от малкото паметници на българското средновековно изкуство и архитектура,съхранил високохудожествени стенописи от 17 век,при това цялостно запазени.Характерна е с много интересна иконографска схема,с изображения на светци-воини и др.
В самата хижа не успяхме да нощуваме. Пълна е по-скоро със сезонни работници, които се грижат за полегата с малини. Но природата около хижата е чудесна. Разпънахме си палатка до езерото, барбекю. Много е спокойно и хубаво. Единственото лошо е пътят към хижата - 6.5 км от село Лакатник по камъни и чакъл. Взехме разстоянието за час и половина! Колата прегря. За леки коли хич не е препоръчително.
Приятен маршрут, дори през зимата. Към хижата има уникални гледки. Определено си заслужава да се посети!
Успяхме да намерим пътечката благодарение на една баба, която попитахме до църквата. Оставихме колата близо до църквата, тръгнахме по уличката наляво до нея и после пак наляво по един чакълен път ,имаше табела за резервата. Хванахме първата пътечка нагоре , беше тясна , с доста растителност , но все пак успяхме да се качим до крепостта, гледката беше прекрасна, хареса ни! Камъкът не го търсихме. :)